Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Федералният резерв си играе с огъня

Централната банка на САЩ изкривява най-важната цена в икономиката - дългосрочните лихви

Федералният резерв си играе с огъня

Снимка: Bloomberg

На фона на бързо отслабващата несигурност около Covid и няколкото тримесечия с най-силно възстановяване от следвоенна рецесия, насоките на Федералния резерв продължават да бъдат с много най-приспособимите в историята. Запазването на извънредната монетарна политика след преминаването на извънредната ситуация носи по-големи рискове за Фед, отколкото пропускането на целта му за инфлацията с няколко знака след десетичната запетая. Време е за промяна, пишат за Wall Street Journal Стенли Дракенмилър, председател и главен изпълнителен директор на Duquesne Family Office LLC, и Крисчън Брода, партньор в Duquesne.

Американската икономика се върна към нивата на брутния вътрешен продукт отпреди рецесията, а равнището на безработица се възстанови на 70% след първоначалния пандемичен удар само за шест месеца, четири пъти по-бързо от типичната рецесия. Обикновено на този етап от възстановяването Федералният резерв планира първото си увеличение на лихвите. Този път обаче Фед казва на пазарите, че първото повишение ще се случи след 32 месеца, с 2,5 години по-късно от нормалното. Освен това Фед продължава да купува ипотечни книжа на стойност 40 милиарда долара всеки месец, въпреки че предлагането в жилищния сектор се изчерпва. Освен това централната банка все още дори не мисли за прекратяване на покупките на облигации за 120 милиарда долара месечно.

Още по темата
Не само че възстановяването се случва с рекордна скорост, но вече са видими излишъците на фискалната политика. Потребителите харчат както никога досега, строителството процъфтява, а недостигът на работна ръка е повсеместен, благодарение на преките държавни трансфери. Две трети от всички парични помощи бяха изпратени, след като ваксините се оказаха ефективни и възстановяването се ускори. Опортюнистичните политици не позволиха на пандемията да бъде напразна. Особено след годините на Тръмп, Конгресът реши да задоволи дългия си списък с неизпълнени желания. 

Не би ли трябвало ли независимостта на Фед да действа като противовес на тези политически капризи?

Извънредната обстановка е зад нас. Инфлацията вече е на исторически нива. Сериозните икономисти решително отхвърлиха ценовия контрол още преди 40 години. И все пак Фед регулярно изкривява най-важната цена от всички - дългосрочните лихвени проценти. Това поведение е рисковано както за икономиката като цяло, така и за самия Фед.

Бъдещите фискални тежести ще окажат политически натиск върху централната банка, който не е наблюдаван от десетилетия. Федералното правителство добави бюджетни дефицити в размер на 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) само за две години, точно когато пенсионната вълна на бейби бумърите започва да се ускорява. Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че след 20 години почти 30% от всички годишни фискални приходи ще трябва да се използват за изплащане на лихвите по държавния дълг, спрямо сегашното ниво от 8%. По-големите данъци просто няма да са достатъчни, така че натискът за монетизиране на дефицита неминуемо ще нараства с годините. Фед трябва да адаптира политиката днес, за да сведе до минимум тези рискове.

Рисковете вече не са хипотетични. От десетилетия американските ДЦК са предпочитаният актив за чужденците, които искат да хеджират глобалните си портфейли. Следователно беше шокиращо и безпрецедентно, че в разгара на миналогодишния срив на фондовия пазар и докато се обсъждаше Законът за грижите, чужденците агресивно продаваха държавни ценни книжа (ДЦК). Това беше отхвърлено от Фед като проблем на функционирането на финансовите пазари. Дори след трилионите, похарчени за подпомагане пазара на облигации, чужденците продължават да бъдат нетни продавачи. Федералният резерв избира да тълкува този обезпокоителен знак по-скоро като резултат от технически аспекти, отколкото като съмнения относно разумността на настоящите и миналите политики.

Дълбоките разделения в Америка също правят независимостта на централната банка от решаващо значение. Борбата с неравенството и изменението на климата са много далеч от основната мисия на Фед. Има причина централните банкери да са по принцип непопулярни. Инфлацията често е резултат от фрагментирано общество, което се чувства непредставено от слабото политическо ръководство. В крайна сметка изборът между фискална дисциплина - по-ниски данъци или по-високи разходи - и използването на централната банка става лесен за политиците.

С оглед на тези рискове и с недвусмислените доказателства за силно възстановяване, Фед трябва да прави повече от просто преместване на инфлационните очаквания на малко по-високо ниво. Политиката на Фед позволи екстремности на финансовите пазари. Днешните високи оценки на борсата, криптоманията и лудостта по компаниите за придобиване със специална цел (SPAC) са само няколко примера за реакцията в резултат от агресивната политика на Фед. Централната банка трябва да балансира, а не да подклажда цените на активите. Вредните дефлационни епизоди от миналия век започнаха не защото инфлацията беше твърде близка до нулата, а поради спукването на балоните при активите.

Със своя тесен фокус върху инфлационните очаквания, Фед изглежда води последната битка. Само защото Фед не се е сблъсквал с големи компромиси през последните десетилетия, не означава, че такива вече не съществуват или не се задават. Председателят Джером Пауъл трябва да осъзнае вероятността за бъдещ политически натиск върху Фед и да спре да позволява фискални и пазарни ексцесии. Дългосрочните рискове от балоните при активите и фискалната доминация са неимоверно по-големи от краткосрочния риск за стопиране на процъфтяващата икономика през 2022 г.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Анализи
Харченето на корпоративни пари може би е това, от което пазарът се нуждае